Преди вече доста години, по време на политическото ми пробуждане, Бил Хикс каза:

Живота е като влакче в лунапарк, и когато се качиш на него си мислиш, че е истинско, но някои хора са на влакчето от известно време и почват да се съмняват. Това истинско ли е, или е просто атракция от лунапарк. “Накарайте го да млъкне! Как така не е истинско? Аз съм инвестирал доста в това. Вижте сбръчените ми от притеснение вежди и банковата ми сметка, как така няма да е истинско? Това трябва да е истинско!”. Но е просто атракция. И може да го променим по всяко време. Въпрос на избор. Няма нужда от усилия, работа, спестяване на пари. Обикновен избор, между любовта и страха.  ( превода е калпав, силно препоръчвам оригинала: It’s just a Ride).

Не го разбрах. Обичам те Бил Хикс, но трябва да намалиш магическите гъби. Метафора, добре звучи, ама как така с избор, нали ще умра от глад.

Повече от 10 години по-късно го разбрах.

Приятел, съученик от математическата гимназия, е попаднал в някаква много мрачна дупка. И, по-точно, под влиянието, контрола(?) на Алекс Джоунс. За тези, които не са запознати, Алекс Джоунс е хищник, отвратителен индивид, който е намерил начина да стане приказно богат като пробутва токсичен коктейл от страх, омраза и чиста проба лудост на аудитория от хора предани му с почти сектантска отдаденост.

В самият продукт на Алекс Джоунс има малко факти, но има много емоция, винаги негативна. Търгува със страх, гняв и омраза. Колкото по-уплашена и гневна аудиторията му, толкова по-вероятно е да купят от камарата сървайвъл продукти, които рекламира безкрайно.

От споделяните в фейсбук постове постепенно осъзнах, че имам близък човек, който е изпаднал дълбоко в ямата на жлъчка и отрова, наречена Алекс Джоунс. Отново и отново се постваха ислямофобски видеа, про-Тръмп материали и всякакви други боклуци все от Алекс Джоунс посоката. Подбивахме се отвреме на време, докато един ден не пусна поредното Алекс Джоунс видео – беше по време на фиаското с забраната на Тръмп за достъп на мюсюлмани до САЩ. Видеото беше стандартен като за Алекс Джоунс боклук – беше рамкирано като“лицемерните демократи правят същото, за което критикуват Тръмп”, показваше различни демократи как говорят за имиграция, докато правеше внушението, че това, което говорят е съпоставимо с ксенофобската забрана на Тръмп. Във всеки случай моя човек ме подкани за коментар.

Дадох му за пример няколкото различни начина по които това видео е подвеждащо. Той отвърна със списък от твърдения, копиран пак от онази Алекс Джоунс екосистема от страх и омраза. Демонстрирах как няколко от тях са проверяемо неверни и го накарах да се запита, колко още от нещата, които поглъща са също толкова конски лайна колкото и тези, които ми цитира.

Тона му бе по-скоро ядосан:

I az smjatam 4e veche ti pokazah 4e ne sam saglasen sas krajnata ti pozicija kojato ne e iljustrirana ot tezi linkove (nito pak mojata BTW). No dori i istinata da e po sredata, tova koeto napisah predi malko si vazhi, i polozhenieto si e dosta losho, iztarvano i anarhi4no. S neurezhdane na problemite na momenta, sas tvarda raka i za nazidanie, a po-kasno sas bonbon4e i shokolad4e (kato pokazhat vsi4ki 4e mogat da se darjat kato hora), situazijata globalno mozhe da eskalira mnogo barzo.

И тогава разбрах какво имаше предвид Бил Хикс.

Малко контекст. Моя човек живее в Канада. Което го поставя в позиция на невероятна привилегия. И, ето, стои там, привидно неосъзнаващ своята привилегия, парализиран в страха си от хора, които бягат от невъобразими ужаси. Хора, които са проверявани отново и отново, хора, които единствено искат някакъв шанс за достоен живот. Положението е “доста лошо, изтървано и анархично”.

Моя човек се страхува, ужасен е! Ще търси и ще намери някой – дори и хищник, мотивиран от парите, като Алекс Джоунс – който да валидира страха му.

И е прав! Все пак наистина хората са от друга култура. Наистина на изнасилванията там се гледа по друг начин – още помня ликуването си в ноща на Тахрир и внезапното, отвратително чувство, когато разбрах какво се е случило с Larah Logan. Някои от тях може да не могат да се интегрират. Някои може да са психически повредени.

Какво ще ми гарантира, че аз ще съм в безопасност, че близките ми ще са в безопасност, какво ще кажа ако нещо стане? Всъщност това е често срещан похват. Винаги така питат – какво ще кажеш тогава?

Никой не може да ти гарантира нищо. Но в края на краищата не става дума за тях или за каквито там реални или въображаеми рискове носят “другите”. Става дума за теб. Какво количество човешко страдание си готов на подминеш в името на страха? Каква част от човечността си си готов да загубиш? Колко от привилегията си ще използваш за да помогнеш на другия и колко за да строиш стени между теб и другия? Какъв човек ще бъдеш?

Всичко е въпрос на избор. Избор между силите, които ни разделят и силите които ни събират.

Между любовта и страха.

П.П. Всичко това се развива онлайн и през един океан, но абсолютно същата динамика се разва и тук, в България, където Динко лови мигранти, а ГЕРБ е първа сила, защото “трябва да гласувам за ГЕРБ, че иначе БСП ще спечелят”…