Участвах в една дискусия на тема “тероризъм” и ИДИЛ. Единият от участващите – почти с тон на отчаяние – написа “отворен съм за всякакви начини за справяне със ситуацията”. Силно твърдение. Искрено.

Отговорих му: “ИДИЛ е липса на политическа представеност. ИДИЛ е поколения от престъпно ограбени от всякакво бъдеще хора. Ограбени от всяка възможност за достойно съществуване, от самоопределяне. ИДИЛ е реки пролята кръв без никаква надежда за справедливост. Отворен ли си да приемеш това?”

Тишина. Оказа се, че човека не е съвсем искрен когато заявява, че е готов на всичко.

И все пак ИДИЛ е следствие на престъпната война в Ирак. ИДИЛ е следствие на разпускането на иракската армия от Пол Бремър. ИДИЛ е следствие на корумпираното шиитско правителство, потискащо сунитското малцинство. ИДИЛ е Буш и Беър, уважавани държавници, а престъпленията им ненаказани. ИДИЛ е цяла вселена от неща, които изчезват от полето на обсъждане в момента в който някой от позиция на авторитет реши да използва думата “тероризъм”.

Същата динамика се развива отново и отново. ИДИЛ е терористична организация, съобщават по телевизора. Ок, щом така казвате. Освен това контролират територия, събират данъци, предоставят услуги, за това може ли да говорим? Тероризъм! Тишина.

ИДИЛ избиват цивилни отново и отново. И ние избиваме. В много по-големи количества, от много повече време. Ние сме избили много повече от Тях, отколкото те от Нас. За това може ли да поговорим? Тероризъм! Тишина.

Отново и отново става атентат в някоя от западните страни и всички почват да говорят за “тероризъм”. Поименно се изброяват жертвите. Научаваме кои са, какви са били стремежите им. Всички страдаме с жертвите на атентата. А, защо става така? Тероризъм! Тишина.

Затова и с времето се убедих, че думата “тероризъм” е напълно лишена от смисъл. Каквато и яснота да допринася когато искаме да предадем дадена информация – насилие над цивилни с политически цели или каквото там определение човек си е избрал – много повече ни отнема като термин от пропагандата, проектиран да спре задълбочаване в това защо се случват тези актове?

А, защо се случват не толкова трудно да се установи. Отново и отново се намират манифести, бележки или видео обръщения от различни атентатори и картината, която изплува е една – Алах може да ти даде оправдание да взривиш арена с хора, но обикновенно именно непрестанните новини с избити деца и цивилни, e това което радикализира достатъчно човек за да извърши атентат. За това може ли да поговорим? Тероризъм! Тишина.

Следващият път когато видите на екрана си поредната новина за “терористична” атака потушете импулса си да сложите “Je suis…” на стената, да изразите възмущението и  гнева си. Не. По-добре канализирайте тази енергия за да разберете защо “терориста” го е направил. Оставил ли е бележка след себе си в която се жалва за бруталното отношение и смърт с което палестинците живеят под ботуша на Израел? Или пък за престъплението наречено войната в Ирак? Разрушаването на Либия? Опустошението на Йемен с оръжия и логистична пoдкрепа от Велокобритания и САЩ?

Когато САЩ бяха атакувани на 11 септември Джордж Буш попита “защо ни мразят” и отговора, който предложи беше “Тероризъм! Мразят ни заради демокрацията!”. Ако обаче махнеш превръзката на очите, наречена “тероризъм”, виждаш какво са написали от другата страна и там пише за откъснатите крайници на жени и деца, избитите от израелската армия цивилни. Престъления извършени с подкрепата на САЩ и мълчаливото съучастие на запада.

Отделете  необходимото усилие и изхвърлете думата тероризъм от лексикона си. Ако целта ви е да подобрите разбирането си за света отплатата ще си струва!