В преден пост използвах един много специфичен израз:

“Каролев знаеше точно какво е Тръмп, нали е големия специалист”

Виждате ли, това не бе толкова признание за Каролев, колкото беше коментар за това какъв “специалист” е. Все пак много преди да ни ги разправяше тези неща – “О, колко е качествен Тръмп” – вече се знаеше какъв е Тръмп.

Въплъщението на привилегията на единия процент, Тръмп бе изкарал живота си да руши и граби. От опустошението оставил в Атлантик сити, когато е окрал сигурно милиард и половина от местни бизнеси и инвеститори, през откраднати пиана за 100 000$, до Тръмп университета, който не беше дори университет, където крадеше от пенсионери и самотни майки.

Знаеше се за повече от 10-те жени обвинили го в сексуално насилие. Имаше запис в който си признаваше даже.

Отделно Тони Шуарц, човекът написал “Art of the deal”, изкарал 18 месеца от живота си до Тръмп, обикаляше и говореше пред всеки, готов да му даде платформа, че е сигурен, че Тръмп е социопат, напълно неспособен на емпатия нарцис, който не  може да изкара повече от 10 мин концентриран върху нещо повече от себе си.

Всичко, което е Тръмп беше ясно много, много преди да го изберат. Знаеше се точно колко некомпетентен бизнесмен и човек е. Колко злонамерен е. Какъв расист е. Какъв злокачествен тумор е, ако ми простите метафората. И все пак г-н слугинажа-на-единия-процент-ми-е-хоби Каролев избра да не види всичко това. Защо ли?

Та, така, дами и господа, “Много. Качествен. Човек.