Тoва беше централния проблем на президентсвото Тръмп, информиращ всеки аспект от Тръмпистката политиката и ръководство. Той не можеше да обработва информация в който и да е традиционен смисъл. Не четеше. Дори не прехвърляше. Някои вярваха, че за всички практически цели е полуграмотен. Доверяваше се на своята експертиза – без значение колко малка или несъществена – повече от всекиго друг. Често бе уверен, често парализиран, по-малко гений, повече обезумял от опасна несигурност, чиито инстинктивни реакции са да избухва и да се държи сякаш интуицията му, колкото и объркана, е някакъв вид ясен път напред. Беше почти като “да се опиташ да разбереш какво иска едно дете” – Кейти Уолш, заместник на шефа на кабинета на Тръмп.

За хората, които не знаят. Шефът на кабинета е кажи речи вторият по власт в администрацията. Той стои пред президента, контролира достъпа на хора до президента, контролира потока на информация до президента. Номер две след него – Кейти Уолш.

Доколкото разбирам авторът не е чак толкова читав и тепърва ще се разбира какво е истина, какво е преувеличение, кое е фабрикация. От друга страна твърди, че има и записи.

До няколко дни ще излезе, да видим какво още ще изскочи. Да видим, ще бъде ли това края на президентството Тръмп, или края на света може би. Или поредното много шум за нищо? Кой знае?!

Както Владимир “Тръмписта” Каролев би казал “много качествен човек“.

П.П. Ето една читава статия на български: 7 впечатляващи истории от новата книга за Тръмп.