Днес си изкарах акъла покрай тази статия от ОФФНюз “Новина, която може да запали война, ако е вярна: Американци избили над 100 руснаци в Сирия“. Не от самата статия разбира се, а покрай коментарите. Аболютната нехайност с която се говори за потенциален конфликт с Русия. Почти ведрият тон в стил моят-бутон-е-по-голям-от-твоя.

Небрежността на:

“Е какво да разпали? То война си има там вече”.

Кръвожадното:

“Да мрът руските мърши”.

Целият този спектакъл ми крещеше със страшна сила за едно предупреждение на Антонио Гутереш, Генерален секретар на ООН, преди около два месеца: “Светът е сомнамбул, препъващ се към война със Северна Корея” (The world is ‘sleepwalking into a war with North Korea‘).

Войната със Северна Корея е немислима. Стотици хиляди, милиони могат да умрат.

Война с Русия е в порядък по-немислима. Война с Русия може да означава край за целия свят.

И въпреки това отношенията с Русия са максимално обтегнати. Демократите, неспособни да погледнат в огледалото, обвиняват Русия за изборите. Говори се само за Русия, Русия, Русия. Измет като неоконсервативните Бил Кристъл и Дейвид Фрум – хора отговорни за реки от кръв – са уважавани членове на #TheResistance. И ако има нещо, което обединява демократи и републиканци, това е безкрайната кръвожадност за още война. Добавяме пълната неадекватност на Тръмп и имаме взривопасен коктейл, който може да унищожи човешкия вид.

Ако наистина за това говорим не трябва ли да сме напълно  концентрирани как да го предотвратим? Или като сомнамбули, просто ще се отзовем по средата на Последната Война?