Прибързаността.
Вижте какво стана първите дни. Убитият бил в дома му. Жената и децата били с него. Оръжието било на Жоро Плъха. Циганин. Първите няколко дена нищо не се знаеше, но затова пък много се пишеше. Организираха се протести в подкрепа на д-р Димитров. Народния гняв се изсипа в посока “мангала”! Три дена по-късно, когато излезе първата информация с някакъв авторитет, нещата се оказаха съвсем различни. Нямаше причина всичко това да се случва. Можехме просто да нe вярваме на слухове в нета.
Държавата.
Видях недоволни от работата на прокуратурата/МВР и т.н. Какво се бавиха толкова време? Колкото и да е удобно да нападаме властимащите ми се струва, че трябва да приемем, че са си свършили работата както трябва. Не че съм някакъв специалист, а и четири дена наистина звучат много, но живота е сложен, разследването си има технологично време, и докато не излезе нещо повече няма причина да не им дадем кредит на доверие. Наистина можеха да излязат още на втория ден и дадат най-правдоподобната си теория. Можеха да я квалифицират колкото си искат и пак щяха да са виновни за всяка следваща ревизия на историята. Блогърите щяха да си пишат. Миймове щяха да се споделят. Онлайн тролове щяха да конструират елегантни и заплетени теории на конспирацията. И докато дойде време за обективната истина, вече може да има твърде много шум за да може някаква съществена част от хората да я възприемат.
Това ми напомня за Адриан Чен, един от оригиналните журналисти писал още юни 2015 относно Санкт Петербургската ферма за тролове(NYTimes: The Agency), която наскоро, заедно с 13 физически лица, се сдоби с обвинения от Боб Мълър. Човекът е в позицията на специалист по темата, който е дълбоко скептичен спрямо #РусияГейт. В скорошна статия – A So-Called Expert’s Uneasy Dive Into the Trump-Russia Frenzy – описа безсилието което e изпитал докато гледа как всяка негова дума на скептицизъм бързо бива превръщана в про-Тръмп пропаганда. Лов на вещици!
“Можех или да стоя мълчалив и да позволя разговора да бъде доминиран от тези, които напомпват руската заплаха, или мога да рискувам да дам амуниции на Тръмп и неговите поддръжници“
Двете истории са на един океан разстояние, едната има глобални последици другата е изцяло локална, но и двете истории имат един и същ механизъм на действие. Все някой ден ще трябва да се научим да се справяме в новия свят на миймове, таргетиране от изкуствени интелекти, активни мероприятия, фейсбук алгоритми конфигурирани за максимизиране на печалбата, които с машинно равнодушие паразитират от склонността ни да споделяме и промотираме информация, която подсилва предрасъдъците ни вместо да ги предизвиква.
Каква щеше да бъде подкрепата ако жертвата беше 19 годишно бял момче наркоман?
Ако казвате “същата” то не сте честни със себе си или с нас. Компонентът на расизъм в начина по който се разви всичко е трудно оспорим. Трябва да намерим начин да се изправим срещу тази омраза ако ще имаме шанс да се развиваме.
Каква мислите ще продължи да бъде подкрепата за доктора сега след като излезе последната версия?
Отговорът изглежда повече от ясен – значителна. Нека направя кратко отклонение. Един път имах разговор с колега, обсъждахме гласа му за ГЕРБ на поредните парламентарни избори, той каза нещо, което остана с мен. Бях се разпалил и обяснявах що за корумпирана шайка са, но той ме постави на мястото ми с практичността на “ами крадат ама и остава”. Аргумент като аргумент. Като тръгнем да го разплитаме и се вижда, че е базиран на приемането, че по-добро няма и че вече си говорим за ефективност “крадат, колко да крадат, поне не са онези другите“.
Същата динамика се вижда и в ситуацията с д-р Иванов. От една страна хората излизат на улицата за законност и справедливост. Но не по принцип. По изключение. От друга страна законност по изключение е точно обратното на законност. Трябва да се научим да разпознаваме този дисонанс. Да разпознаваме, че или вярваме във върховенството на закона или си мислим, че можем по-добре. Властта корумпира – факт! И вярвам, че има предостатъчно отговорни за общата мизерия в която се намираме, които са тръгнали от позицията, че могат по-добре, докато не ги е застигнал този закон на природата – властта корумпира!