Сигурно вече сте чули новината за митата, които Тръмп реши да наложи върху алуминия и стоманата.

А някъде видяхте ли истинската история?

За целта ще трябва да се върнем до миналия четвъртък, 1-ви март, когато Тръмп обяви новите мита. “Ще бъде 25% за стомана и 10% за алуминий. За дълго време.” Това са тарифи, които икономическата  професия е единодушна, че са безсмислени и докараха Жан Клод Юнкер да беснее по телевизията – “глупaв процес“, “и ние може да сме глупaви“, “принудини сме да бъдем толкова тъпи” (Juncker responds to Trump’s trade tariffs: ‘We can also do stupid‘). Канадците също бяха бясни.

Тези тарифи може да доведат до търговска война, която да доведе до световна рецесия. Заради тях си подаде оставката главният му икономически съветник – изключително компетентен бивш шеф от Голдман Сакс – Гари Коен (Trump’s Top Economic Adviser Gary Cohn to Resign). Цялата седмица минава под знака на тоя пореден скандал.

При целият този цирк е може би нормално да се загуби, че истинската история не са новите мита, а начина по който се стигна до тях.

Върнете се на начина по който бяха обявени новите мита. На набързо свикана среща в която числата не бяха даже обявени. Буквално след като свърши целия панаир, докато се разотиваха, отговаряйки на подвикнат въпрос, Тръмп каза 25 и 10.

В последствие се оказа, че няма стратегия как да бъдат уведомени чуждите партньори, няма. Не са уведомени конгреса, външно министерство, Министерство на Финансите, Министерство на отбраната. Бързо стана ясно, че това е импулсивно решение взето от гняв заради лошата седмица.

There were no prepared, approved remarks for the president to give at the planned meeting, there was no diplomatic strategy for how to alert foreign trade partners, there was no legislative strategy in place for informing Congress and no agreed upon communications plan beyond an email cobbled together by Ross’s team at the Commerce Department late Wednesday that had not been approved by the White House.

No one at the State Department, the Treasury Department or the Defense Department had been told that a new policy was about to be announced or given an opportunity to weigh in in advance. [source]

А седмицата бе наистина кошмарна за Тръмп! Отнемането на достъпа до класифицирана информация на  Джаред Кушнър. Новините, че Мюлър разследва финансите му. Кулминация беше напускането на Хоуп Хикс, личната му асистентка и директор по комуникациите. До него повече от 3 години. По всички индикации дълбоко лоялна. Напусна след повече от 8 часов разпит в Комисията по Разузнаването на Камарата на Представителите (House Intelligence Committee) в който се наложи да признае, че ѝ се налага да казва “бели лъжи” заради президента.

Тръмп – губещ най-близките си хора и бесен на света – търсещ някакъв конфликт, какъвто и да е конфликт, решава да започне търговска война. Следващия път може да е истинска война. Ей така, заради прищявка. Помислете си само. Лидера на свободния свят, човека с ядрения бутон, е напълно непригоден за поста на който се намира. Или както г-н Каролев би казал, a предполагам и приятелчетата му от ЕКИП и Мисълъ: “Тръмп е един много качествен човек“.

И точно това е урока, който не бива да пропускаме. Тръмп не е важен. Той е един. Хората които са около него въпреки всичко което е той. Те са важни. Тамошните пропагандисти. Тукашните. Елитите, които са готови да преглътнат всичко що е Тръмп, стига грабежа да продължава. Затова нека благодарим на Тръмп за яснотата, която ни дава, и нека се научим да разпознаваме тръмпистите и без наличието на Тръмп.