Наскоро – хммм, две години, май остарявам – станах член на “ДА, България!”. Може би е грешка. Получих съмнителната чест да бъда наричан тиква, лъжец и хибридчик, та кой знае… Във всеки случай, какво друго му остава на човек, който все още вярва в политическия процес?

Не, не, замислете се. Отидете на фейсбук стената си и вижте. Вижте колко човека има, които протестират против всички политически партии.

Колко се занимават само с благотворителна дейност, рекламират каквото там им се налага да рекламират, и си затварят устата.

Колко бленеят за насилствено наложен ред и дисциплина в който цветнокожите няма да ни се бъркат?

И разбира се либертарианците. Хората, които биха нарекли Тръмп “много качествен човек“.

Къде са хората, които вярват, че политическия процес е най-добрия инструмент – макар несъвършен – с който разполагаме за разрешаване на различията ни. За справяне с проблемите си. Които не търсят какво ни разделя, а какво ни събира? Къде са хората, които мислят, че заедно можем повече? Къде са хората, които искат да заявят собствеността си върху политическия процес? Хората, които искат да избягат от самоналожената импотентност на “всичките са маскари”?

Вижте д-р Карл Сейгън преди четвърт век как говори за шовинизма ни. Колко естествен е за нас. Колко важно е да се разделим с него. Само колко актуално звучат думите му в ерата на Тръмп.

Лекцията беше наскоро открита и публикувана. Д-р Сейгън, един от най-великите ни поети, какво съкровище! Силно препоръчвам.

Скоро и с превод на български.