В отразяването на Русиягейт “Ню Йорк Таймс ” многократно предлага графикa, в която обвинява свитата на президента в “повече от 100 контакта с руски граждани.” Това решение да постави под въпрос лоялността на хората, имали контакт с руски граждани – така, за познаване или за среща с руснак – беше основна част от отразяването на New York Times .
“Повече от 100 контакта с руски граждани.” Невероятно е, че това дори може да бъде обвинение – в нашия достолепен вестник – там в обяснителна графика, почти всеки ден, в продължение на вече повече от две години.
Това удивително бие на прочутите речи на сенатора Джоузеф Маккарти през 50-те години на миналия век: „Имам в ръката си списък с 205 [или 57, или 81]…“
И все пак никой не изглежда да има нещо против.
В края на краищата, както бившият шеф на разузнаването (и лъжесвидетел пред Конгреса) Джеймс Клапър твърди по телевизията, „руснаците са почти генетично принудени да кооптират, да проникнат, да спечелят услуга“. Още по-лошо, може вече съм бил кооптиран и проникнат без дори да зная това! Както Клапър наскоро каза в ефира на CNN, попитан дали Тръмп може да бъде „руски актив“, това е „възможност, и бих добавил една квалификация, независимо дали съзнателно или несъзнателно“.
Несъзнателно!
Значи можеш да бъдеш несъзнаващ предател?
Инфектиран от руски контрол над ума, като зомби?
Да. Както масмедиите многократно и изрично изказват.
Обмислете зашеметяващия набор от късометражни филми на уебсайта The New York Times, озаглавен „Операция Infektion: Как Русия усъвършенства изкуството на войната”.
Върху зловеща анимация на черни и бели човешки клетки, прониквани от ярко червени вирусни частици, разказът започва: „Нещото, което се отнася за вируса е, че не ви атакува фронтално. Вместо това ви поваля отвътре. Превръщайки собствените ви клетки във врагове.”
Този невероятен филм си заслужава да бъде гледан за да види човек колко болнa e станала политическaта среда. Докато червеният вирус овладява клетка след клетка, разказът продължава: “Тази история е за вирус – вирус, създаден преди пет десетилетия от правителство, за да трови враговете си бавно и методично. Но това не е биологичен вирус, по-скоро политически. И шансовете са, че вече сте били заразени.”
Анимацията рязко прескача към Доналд Тръмп.
Злият гений зад този вирус? КГБ на Леонид Брежнев. (Наистина! Не си го измислям!)
“Ако чувствате, че вече не знаете на кого да се доверите, това може да е нещото, което ви кара да се чувствате така”, казва разказвачът, докато анимацията показва все повече и повече черни и бели клетки, които безнадеждно се поддават на червения вирус – червеното се разпространява навсякъде, поваляйки ни отвътре така да се каже. “Ако се чувствате изтощени от новините, това може да е причината. И ако ви се гади от всичко това и просто искате да спре да ви пука, тогава наистина трябва да си поговорим.”
Анимацията прескача към човешко око, сега пълно като на зомби със инфектирана червена склера.
Невероятно. Мислех си, че съм изчерпан от новините и от всичко това, защото журналистите са станали изтощителни и отвратителни; защото, когато включа NPR или отворя Ню Йорк Таймс, се чувствам като Дженифър Конъли в „Красив ум“, когато влиза в гаража и открива, че е храм на параноидната шизофрения, и осъзнава с ужас, че Ръсел Кроу се е върнал вкъщи, с бебето е, и се кани да го изкъпе.
Но не. “Вероятността е” вече да съм заразен с вирус на КГБ. Преход към лицето на Доналд Тръмп.
Има смисъл. В края на краищата, аз лично съм имал „повече от 100 контакта с руски граждани.“ Предполагам, че е по-добре да се предам. (За антивирусно лечение? Превъзпитание? Сесия на борба(б.пр. форма на публично унижение в комунистически Китай)?
Трагедия на журналистиката
Живях и работих в Русия за десетилетие. Ожених се за красиво украинско момиче от Санкт Петербург. Имахме две красиви дъщери, които имат крак и в Русия, и в Америка, говорят и на двата езика, и имат баби и дядовци в двете страни. В Санкт Петербург, където работех като репортер, а по-късно и като редактор на англоезичния вестник Санкт Петербург Таймс, често пъти се сблъсквах с тогавашния заместник-кмет Владимир Путин. (Аз буквално се присъединих към други журналисти, които освиркваха когато заместник-кметът Путин се извиняваше вместо шефа: “Не този човек отново! Бууу!”)
По-късно покривах войната в Чечения за „ Лос Анджелис Таймс“ ; публикувах историята за ядрената катастрофа K-19, която стана холивудски блокбъстър с участието на Харисън Форд; и редактирах Московски Таймс, всекидневник, който по време на моите години беше трън в петата както на режимите на Елцин, така и на Путин. Отделно като редактор, движещ се в политическите кръгове в Москва, аз се запознах с прекрасни хора като Анна Политковская (която пишеше статии за мен), Галина Старавойтова и Борис Немцов – всички те убити, очевидно заради тяхната политическа и/или журналистическа дейност.
И тогава – готов за промяна – напуснах журналистиката, за да стана лекар в спешно отделение. Сега, вместо да пътувам по света в търсене на вълнение, носят вълнуващите неща при мен.
Но не можеш просто да изхвърлиш половин живот професионален опит. Поддържах връзка със стари приятели и страстно следвах събитията в Америка и Русия. Предимно доволен да стоя встрани. Но това взе да става все по-трудно и по-трудно.
Не бях изненадан да видя политиците на задните си крака, да приказват безмозъчно за руснаците до задъхване. Но да видя журналисти от CNN, Ню Йорк Таймс, NPR, MSNBC, да се съревновават да бъдат още по-глупави… по следите на анти-история, безразсъдно изхвърляйки безпристрастност и професионализъм… влачейки ни радостно във всяка заешка дупка… аплодирайки косвените щети за страничните наблюдатели, докато се отдават на колективната си ярост срещу Доналд Тръмп, тяхната истерична убеденост, че той трябва да бъде руски актив… Какво мога да кажа? Беше сърцераздерателно.
Познавам интелигентни, прогресивно ориентирани журналисти, които политически се противопоставят на Доналд Тръмп, но които се чувстват като непознати в собствените си колегия, страхувайки се да говорят против тази психоза. Когато срещна стари колеги, трябва да се опипваме предпазливо, докато с облекчение осъзнаем: Слава Богу, ти не си един от онези – не един от шушулковите хора от „Нашествие на похитителите на тялото“, готови да вдигнат пръст към мен и да закрещят.
Ще чуя техните истории за лудостта в техния журналистически процес, ще клатя глава в загриженост, пожелая най-доброто. И тогава ще се върна към работата си в спешното отделение, да се грижа за хора със сърдечни пристъпи, инсулти и счупени кости.
Гледайки отдалеч, ще аплодирам онези достатъчно смели да задават въпроси – хора като Глен Гринуолд от The Intercept , Аарон Мате от The Real News , Джон Соломон от Хил , Маша Гесен в The New York Review of Books и моят стар приятели Леонид Бершидски в Bloomberg и особено Мат Taibbi от Rolling Stone. И аз ще чакам да свърши лудостта. Но не би.
И тогава Стивън Коен от „Нацията“, друг глас на разума, ми изпрати копие от книгата му „Война с Русия?” Това е колекция от неговите еретически писания за нашата нова, ненужна студена война, а началното есе – адаптирано от лекция, изнесъл във Вашингтон – ме накара да се срамувам от мълчанието си.
„Някои хора, които в поверителност споделят нашите опасения – в Конгреса, медиите, университетите и мозъчните тръстове – изобщо не надигат глас. По каква да е причина – загриженост да не бъдат заклеймени, заради кариерата им, за личното отношение – те мълчат. Но в нашата демокрация, където цената на несъгласието е сравнително ниска, мълчанието вече не е патриотичен вариант”, пише Коен добавяйки: „Трябва да освободим от този императив младите, които имат повече да губят. Някои потърсиха моето ръководство и аз винаги съветвах: „Дори дребни наказания за несъгласие с Русия могат да повлияят неблагоприятно на кариерата ви. На този етап от живота си, първото ви задължение е към вашето семейство и така към бъдещите ви перспективи. Времето ви за борба тепърва предстои”.”
Е, какво беше моето извинение?
Специалният прокурор Робърт С. Мюлер вече предаде констатациите си и в тях няма много. В продължение на седмици преди това мейнстрийм медиите предупреждаваха за това – увещавайки читателите да не се поддават на чувството за „разочарование“.
Разочарован? Предполагам, както отбеляза моят приятел Таиби, щеше да е огромно облекчение, ако американският президент беше открит като предател от високо равнище. Можехме всички да донесем обяд за пикник за екзекуцията му.
Точно преди унищожаващата биологичния ни вид война с Русия.
Във фанатичната си лоялност към повествованието, това, което някога бе любимата ми медия, ни напомня, че – майната му на Мюлер – “нищо не е приключило”. “Фокусът на разследването” ще се премести в Нюйоркските прокурори, в комисиите в Камарата на представителите. Американската интелигенция ще продължи да бленува диви теории – те ще бъдат залепени с тиксо за всяка вертикална повърхност, свързани с парчета прежда, магически маркери и хипервербална мания.
Въпросът сега е дали докладът на Мюлер най-накрая освободи останалите от нас, за да оспорим по-безумните полети на фантазията? Или вместо това е толкова близо до президентските избори до 2020 г. – и толкова заплашително за някои от инсайдери от разузнаването, опитали се да свалят президента – че скептичните журналисти повече от всякога ще бъдат тормозени за мълчание?
Изкоренен Whataboutism(б.пр. пропагандна техника от КГБ, известна у нас с “а пък вие биете негрите”)
Като тестов случай – първа стъпка по пътя към журналистическо възстановяване – мога ли да предложа поне да пенсионираме безумния, оруелски термин “whataboutism?”
Whataboutism наистина заслужава да се разглежда като “дума на годината”, и не по добър начин. Имаше многобройни не-иронични медийни доклади за тази омразна концепция, по NPR, в Huffington Post, във Вашингтон Пост, изберете си.
“Кампанията му може да е или да не е в конспирация с Москва”, каза ни Вашингтон пост преди време, “но президентът Тръмп редовно използва една трайна съветска пропаганда тактика… ‘whataboutism’, практиката да дадеш аргумент на късо като заявиш морален еквивалент между две неща, които не са непременно сравними.”
Версията на NPR също заяви, че ‘whataboutism’ е опетнена от СССР тактика. “Това не е точно сложна тактика – всеки ученик може да овладее защитата на “да-добре-и-ти-не-струваш-та-толкова”, казва NPR. “Но това стана свързано със СССР заради силната зависимост на Съветския съюз от тактиката по време на Студената война и след това, като Русия.”
И все пак, според моя опит, това не е толкова съветска тактика, колкото американска – по-конкретно, това е начин да се изисква клетва за лоялност към анти-Тръмп съпротивата.
От време на време съм се осмелявал да изразя скептицизъм по отношение на цялата раздута история, че Русия изобщо участва в изборите ни за 2016 година. Точно така. Не го приемам. Не съм напълно убеден, че „руски ботове и тролове“ са заразили нечие съзнание чрез, да речем, заемане на позиции както за контрол на оръжията, така и срещу него, след масовата стрелба на гимназията в Паркланд, или чрез създаване на горещи линии срещу мастурбацията, или чрез даване на лоши отзиви на “Междузвездни войни: Последният джедай”.
Също така не съм напълно убеден, че руснаците, решили – предполагаемо на най-високото ниво на своето правителство – да се опитат да потопят кандидатурата на Хилари Клинтън, не можеха да мислят за нищо по-умно, отколкото да спиърфишнат мейла на Джон Подеста.
Нито пък споделям притесненията на The Times of London, че руският анимационен филм “Маша и мечока” е част от мека пропаганда, която отслабва умовете на естонските деца преди евентуалното им анексиране от танковете на Червената армия.
Но преди да мога дори да предложа някаква по-фина квалификация на всичко това – да, сигурно има руско-правителствено, да кажем, „незаконна компютърна и социална дейност“ там, смесено с много други шумови сигнали (кликбейт ферми, които обяснява поне някои от скандалните дейности на фермата за тролове; обикновени руснаци с прокремълски позиции и лични сметки във Facebook и да, хора, седящи на леглата си и тежащи 20 килограма), но това трябва да бъде претеглено срещу – ще бъда отрязан.
“Това е whataboutism“- казват ми категорично.
Всъщност това не е – това дори не отговаря на абсурдните квази-официални определения на този нов термин по Кафка – но това е и идеята. Несъгласието е по своята същност whataboutism. Всеки скептичен въпрос, в края на краищата, може технически да започне: „Но какво да кажем за…?“
Разбира се, че е далеч, далеч по-лошо, ако аз наистина се ангажирам с whataboutism и – Недай Боже! Недай Боже! – изразя любопитство относно репорта на „Ню Йорк таймс“, съобщаващ, че милиони долари се стичат към Клинтън и са свързани с руската покупка на американски уранови мини.
Whataboutism! Толкова е сравнимо със старите съветски престъпления на мисълта – Троцкист, вредител, космополит, космополитизъм без корени… Всеки път, когато чуя някой да флагира изявление като whataboutism, аз мислено добавям „изкоренен“.
Хората ми казват, че Мюлер е пропуснал каква е идеята. Става въпрос за руски олигарх и Кремълски пари, инвестирани в недвижими имоти на Тръмп – това не е свършило! Да живеят прокурорите от Южния окръг! Добре, да видим, отворен съм за тази възможност. Но ако всички руски пари са опетнени само защото са “олигархични” – успех да го дефинирате това! – тогава нормално ли е съпруга на тогавашния държавен секретар Хилари Клинтън да вземе 500 000 долара за един час работа, за реч в Москва, за една от най-известните “олигархични” банки?
“Това е whataboutism! NPR и Вашингтон Пост казват, че това е предпочитана съветска тактика! Лоялността ти е под двойно подозрение. Имали ли сте контакт с руски граждани?”
Комунисти и щурци
„ДОКАЗАТЕЛСТВА СОЧАТ КЪМ РУСИЯ КАТО ОСНОВЕН ЗАПОДОЗРЯН ЗА АТАКИТЕ НАНЕСЛИ ПОРАЖЕНИЯ ВЪРХУ МОЗЪКА НА ДУЗИНИ ОТ ДИПЛОМАТИТЕ НА САЩ“ бе докладът на MSNBC през септември 2017 г., и месеци наред стригаха тази новина, и никога не се извиниха за това.
Две дузини американски дипломати в Куба страдаха от главоболие, световъртеж и други неясни симптоми, за които обвиниха странни звуци – звуци, които някои от тях записаха дадоха на журналисти, лекари и правителството. “Звучи нещо като маса от щурци,” беше началната линия на доклада на Associated Press за записите (които можете да чуете тук).
Но не. Не са щурци. Както съобщава MSNBC, нашите разузнавателни служби бяха прихванали руските съобщения(!), разкривайки звуците като „някакъв вид микровълново оръжие“, толкова сложно, че нашите най-големи умове бяха безпомощни.
Може да не знаем как работи, съобщава MSNBC, но знаем, че това е оръжие и „сега Русия е водещият заподозрян“.
“Това не е случайно”, докладва Андреа Мичъл. “Това не е микровълново устройство за подслушване, което се е развалило. Това е атака – срещу американски дипломати и офицери от разузнаването, при това преднамерена.”
Какво удивително обвинение. Руското правителство облъчваше с мистериозно, високотехнологично оръжие нашите граждани; бяхме прихванали съобщения, които правиха това ясно.
За повече от година аз и колегите с журналистически опит в Русия, ще бъдем разпитвани за това и просто ще трябва да свиваме рамене в извинение. Просто не знаехме какво да кажем. Нямаше много смисъл по принцип – защо точно руските агенти, на фона на цялата тази ожесточена анти-руска истерия, ще облъчват с тайно оръжие за пържене на мозъци две-дузина случайни американски дипломати и членове на техните семейства в Куба в продължение на седмици? Каква би била логиката да се даде на тези случайни хора главоболие и да ги замаят и дори да им причинят „мозъчни травми, подобни на сътресения“?
Като лекар, аз също споделях скептицизма на колегите, публикуван в списанието на Американската медицинска асоциация. Разигравайки вероятностите аз се съгласих с тези критици, че бих предположил или масова психогенна болест, или вирусна инфекция, по-вероятна етиология, отколкото таен сибирски лъч на смъртта. Аз също разчитах “мозъчни увреждания, подобни на сътресения” като, “мозъчни увреждания, които не се появяват при обективни тестове.” (Разбира се, не съм преглеждал нито един от тези пациенти или преглеждал техните случаи, така че не е за мен да казвам.)
Но в нашата трескава русофобска среда никой не искаше да се занимава с алтернативни сценарии – в края на краищата, ние дори не разбираме това изтънчено оръжие, за което нашите разузнавателни служби ни уверяват (анонимно), че са прихванали руски комуникации, така че как смеехме да обсъждаме логиката зад неговото използване? (Може би така контролират президента!)
Тогава преди три месеца американски учени публикуваха в научно списание своя анализ на подлите записи и идентифицираха звуците: Щурци. Карибски щурци.
По-конкретно, отекващият призив на мъжките, късоопашати индии. По време на брачния сезон.
Но дали MSNBC се извини, или оттегли историята?
Щурци.
Вместо това, по време на исторически студена седмица тази зима, звездата на MSNBC Рейчъл Мадоу използва извинението на правителствен панел за енергийната сигурност, за да изплете сценарий според който Русия решава да замрази Америка до смърт.
– Точно сега в Дакота е 50 градуса. Какво би станало, ако днес Русия спре тока във Фарго? Какво щеше да се случи, ако всички газопроводи, които обслужват Сиукс Фолс просто „гръмнат“ в най-студения ден в скорошна памет и не е в нашата власт дали да ги включим обратно или не? – попита Мадоу . – Какво бихте направили, ако загубите топлината си за неопределено време – като акт на чужда сила! – в същия ден в който температурата в двора ви отговаря на температурата в Антарктида? Искам да кажа, какво бихте направили вие и семейството ви?
Боже, не знам Рейчъл. Какво ще направим с моето семейство, ако Русия пусне ядрено оръжие в моя двор? Предполагам, че всички ще умрем. Предполагам, че вече не знам на кого да се доверя, чувствам се изтощен от новините, от всичко това ми е зле, просто искам да спре да ми пука, а ти изглежда чувстваш същото и о-боже Рейчъл, заразени сме от червения вирус!
“Те ни мразят заради нашите свободи”
Джеймс Коуми, бившият директор на ФБР, свидетелства пред Сената след неговото уволнение, че руснаците “идват за Америка”, защото, “Те мислят, че този наш голям експеримент е заплаха за тях и затова ще се опитат да го повалят и да го омърсят колкото е възможно повече.”
Точно така. Защото „те мразят нашите свободи“.
Къде ли съм го чувал това преди?
Хората бяха очаквали със затаен дъх доклада на Мюлер, но в действителност всичко, което ни трябваше да знаем, беше точно в първия доклад – на 6 януари 2017 г., голямото съобщение, голямото разкритие на нашата разузнавателна общност – консенсусът на ЦРУ, ФБР и АНС – “Оценка на руските дейности и намерения в последните американски избори”.
Спомням си как завърших този доклад тогава с мисълта: „Свята краво“, те нямат нищо.
Нищо!
От 15-те страници с поне някакво месо в този доклад седем бяха напоителни, странни оплаквания за съществуването и дейността на RT (бивш Русия днес), спонсориран от Кремъл англоезичен канал за новини.
Нашите разузнавателни агенции съобщиха, че RT се е превърнал в „най-гледания чуждестранен информационен канал в Обединеното кралство“, има повече зрители от YouTube, отколкото Би Би Си или Си Ен Ен и превъзхожда Ал Джазира в Ню Йорк и Вашингтон (Гласът на Америка, който е версията на американското правителство на RT, няма чувство за хумор или страст и така няма зрители никъде извън Foggy Bottom.)
Успехът на РТ беше, според доклада от разузнаването, благодарение на комбинацията от пищно финансиране от Кремъл и съблазнителен редакторски наклон. Доклада на разузнаването цитира редакторът на RT, който казва, че станцията е получила много нови зрители, след като предложи съчувствено отразяване на движението Окупирай Уол Стрийт. Докладът за разузнаването продължава:
В стремежа си да подчертае предполагаемата „липса на демокрация” в Съединените щати, RT излъчва, организира и рекламира дебати на трети страни и прави репортажи подкрепящи политическия дневен ред на тези кандидати. Водещите от РТ твърдят, че двупартийната система на САЩ не представлява мнението на най-малко една трета от населението и е „фалшива“. Репортажите на РТ често характеризират Съединените щати като „държава на наблюдение“ и твърдят, че има широко разпространени нарушения на гражданските свободи, полицейската бруталност и употребата на безпилотни летателни апарати… RT се фокусира и върху критиките на американската икономическа система, американската валутна политика, предполагаемата алчност на Уолстрийт и националния дълг на САЩ. Някои от водещите на РТ са сравнили САЩ с Имперския Рим и са предсказали, че корупцията в правителството и „корпоративната алчност“ ще доведат до финансов колапс на САЩ… RT управлява програми за борба с фракинга като подчертава проблемите на околната среда и въздействието върху общественото здраве…
Това беше изключително забавно разбира се – публично мрънкане от страна на нашите разузнавателни общности, че руснаците натрупват голям брой американски зрители във Вашингтон и Ню Йорк само с предлагане на леко критични гледни точки към убийствата с безпилотни летателни апарати и „предполагаемата алчност на Уолстрийт“ („предполагаема“? Наистина ли?) Бе ни обещанa значителна оценка на неправомерните влияния на Русия върху нашия избирателен процес през 2016 г. и получихме – това? Официално оплакване, че руската телевизия е дала на Бърни Сандърс и Джил Стайн твърде много ефирно време?
Всичко това скърцане и мрънкане за RT – което, помнете, не е някакъв таен заговор, а само обществена телевизия, която можете да гледате в YouTube или да не гледате – заема много повече от половината от тази велика оценка на разузнавателната общност. Това наистина говори много за това, което им било в главата. И отново, заключението ми, когато го прочетох преди две години, беше: Та, те нямат нищо.
Единствената квалификация бе, че има класифицирано приложение. Винаги има класифицирано приложение. Кой знае какво има в това? В края на краищата, незабавно и в последвалите две години, служители от разузнаването понякога бяха цитирани – винаги анонимно! – в „Гардиън“ , „Ню Йоркър “ и „Ню Йорк Таймс“ – като претендиращи, че са прихванали комуникации между екипа на Тръмп и руското правителство.
Е, досега трябва да сме осъзнали, че приложението е мит.
Първо, сега знаем, че поне част от него – и, предполагам, вероятно всичко – не е нищо повече от доклада на Стийл, скандалния документ, публикуван от Бъзфийд, тази колекцията oт опозиционно проучване на Тръмп, платена от кампанията на Хилари Клинтън. (Сещате се… записа с уринирането)
Сега също знаем, с любезното съдействие на доклада на Робърт Мюлер, че няма „прехванати комуникации“ между руснаците и екипите на Тръмп. Подобно на това, че в Куба няма руски прихващания за тайни сибирски мозъчно-опичащи лъчи, защото – отново – това беше призив за чифтосване на късоопашат карибски щурец.
Не знам какво е по-смешното от всичко това – и наистина е смешно – фактът, че всичко това наистина се е случи, или фактът, че усещам необходимост да изляза от журналистическото пенсиониране, за да помогна да се отбележи това.
Президент със сърце на предател – за още шест години
И това е начина, по който е, и е било, през цялото това време през последните две години. Имаше непрекъснати медийни твърдения, че по един или друг начин нашият нарцистичен, раздразнителен и открито расистки американски президент има сърце на предател. Всякакви грешки или неточности – и имаше шокиращ брой оттеглени „новинарски пробиви” както и измами като карибските щурци, които просто бяха игнорирани – са извинени в услуга на тази по-голяма истина: Нашият президент има сърце на предател.
Но аз вече знаех това! Всички го знаехме!
Знаехме го в момента, в който той каза: „Русия, ако слушаш, надявам се, че ще успееш да намериш 30 000 имейла, които липсват“ – относно някои официални имейли на Хилари Клинтън, които са били неправилно обработени и са изтрити. (Сред лучените слоеве ирония в този политически сезон е, че Тръмп е пионер в лова на вещици през 21-ви век. Никога не е имало никакви доказателства, че изтритите имейли на Клинтън представляват изобщо нещо – и все пак Тръмп е повтаряше отново и отново, сякаш това има значение, докато един ден заима… И той дори не предложи разследване, скочи направо на “заключете я!”).
Да бъдеш расист, или глупав, или сексист, или насилник, или нюйоркски предприемач за недвижими имоти – всички те са дълбоки недостатъци на характера. Те не винаги са престъпления. (Сексуалното насилие срещу някого винаги е престъпление, дори и да сте телевизионна звезда и да не забравяте ментовите монети.)
И все пак, отново, ние вече знаехме всичко това. Помните ли този препис от „Ню Йорк Таймс“ ?
Тръмп : Аз се опитах да я чукам. Тя беше омъжена… аз вкарах силна игра. Всъщност я извадих на пазаруването за мебели. Искаше да получи мебели. Казах: “Ще ти покажа къде имат хубаво обзавеждане.” Аз я изкарах на мебели – и я натиснах като кучка. Но не можех да затворя сделката.…
Тръмп : Да, това е тя [надникване през прозореца на ремарке в друга цел, приближаваща се актриса] . … По-добре да използвам някои Tic Tacs само в случай, че започна да я целувам. Знаеш ли, аз съм привлечен автоматично от красивите – просто започвам да ги целувам. Това е като магнит. Просто целувам. Дори не чакам. И когато сте звезда, те ви позволяват да го направите. Можете да направите всичко.
Били Буш : „Каквото искате.
Тръмп : Хвани ги от путката. Можете да направите всичко.
Госпожи и господа, президента на Съединените щати.
Споделям болката ви. И нямам съмнение, че ще продаде собствения си син за мажоритарна собственост в умерено хубаво голф игрище. Но аз също, честно казано, вече не се интересувам много от него. Много повече се интересувам от нас – останалите от нас.
Какво се случи с нас?
Добре, ще коригирам леко. Разбира се, много се интересувам да видя Доналд Тръмп да напусне офиса. Подозирам обаче, че тези две и повече години журналистически злоупотреби – политически мотивиран Червен уплах в момент, в който вече дори нямаме дори Червени, само руснаци – са му гарантирали втори мандат. (Какво е това? Импичмънт казвате? О, моля ви. Ще създаде правителство в сянка в Мар-а-Лаго и след това той ще бъде наоколо още двадесет години вместо шест. И ще има половината нация с него през цялото време). Та, благодаря ви за това, MSNBC и NPR и New York Times.
billhicksfan 