Има един аспект на Facebook, който намирам за изключително корумпиращ мисълта и това е лекотата, с която се трие. Отново и отново влизам в размяна с някой, напише се едно, второ, трето и като види, че нещо не му отърва – бам – целия пост изчезва, всички коментари на всички писали под него също.
За мен това е оказва силно покваряващ ефект върху съзнанието. Хората, които се възползват от този похват по същество се отказват да стоят зад думите си. Отказват да признаят пред себе си грешките си и пропускат да се научат от тях. Отделно е арогантността необходима да изтриеш с лека ръка страници и страници съдържание произведено от други хора.
Последният пример от вчера. Джулиан Асанж бе арестуван в Лондон и Емил Джасим реши да пусне изключително грозен и невеж коментар по повода. Учудващо, но преобладаващите коментари, бяха по скоро укоряващи Джасим и в подкрепа на Джулиан. Хората закономерно поискаха обосновка за твърденията на Джасим. Той отговори с пренебрежение и тон, който е под всякаква критика.
На следващият ден, хората продължиха да пишат… докато поста просто изчезна!
Затова имам призив – пишете бавно, пишете обмислено, сякаш трябва да живеете с думите си! И току виж, представете си, може да се научим да използваме Фейсбук да говорим помежду си, вместо да се делим на групички, всяка в своята си ехо-камера.
Това беше последното състояние, което видях преди да бъде затрит поста:
billhicksfan 