Източник: Кристофър Колдуел, Ню Йорк Таймс: The War in Ukraine May Be Impossible to Stop. And the U.S. Deserves Much of the Blame.
Превод: Георги Чанков

В парижкия всекидневник Ле Фигаро този месец Анри Гуайно, върховен съветник на Никола Саркози, когато беше президент на Франция, предупреди, че европейските страни, под късогледото ръководство на Съединените щати, се приближаваме като „сомнамбули” към война с Русия. Г-н Гуайно заимстваше метафора, използвана от историкът Кристофър Кларк, за да опише началото на Първата световна война.

Естествено, г-н Гуайно разбира, че Русия е най-пряко виновна за настоящия конфликт в Украйна. Именно Русия събра войските си на границата миналата есен и зима и – след като поиска от НАТО редица гаранции за сигурност, свързани с Украйна, които НАТО отхвърли – започна обстрела и убийствата на 24 февруари.

Но Съединените щати помогнаха този трагичен, локален и неясен конфликт да се превърне в потенциално световен пожар. Чрез погрешното разбиране на логиката на войната, твърди г-н Гуайно, Западът, воден от администрацията на Байдън, дава на конфликта инерция, която може да е невъзможно да бъде спряна.

Той е прав.

През 2014 г. Съединените щати подкрепиха въстание – в последния му етап насилствено въстание – срещу легитимно избраното украинско правителство на Виктор Янукович, което беше проруско. (Корупцията на правителството на г-н Янукович бе сочена от подкрепящите бунта, но корупцията е вечен украински проблем дори и днес.) Русия от своя страна анексира Крим, исторически рускоезична част от Украйна, която от 18 век е дом на Черноморския флот на Русия.

Може да се спори за руските претенции към Крим, но руснаците ги приемат сериозно. Стотици хиляди руски и съветски бойци загинаха, защитавайки кримския град Севастопол от европейските сили по време на две обсади – една по време на Кримската война и една по време на Втората световна война. През последните години руският контрол над Крим изглежда осигуряваше стабилен регионaлен ред: европейските съседи на Русия, поне, оставиха спящите кучета да си лежат.

Но Съединените щати никога не приеха споразумението. На 10 ноември 2021 г. Съединените щати и Украйна подписаха „харта за стратегическо партньорство“, която призовава Украйна да се присъедини към НАТО, осъжда „продължаващата руска агресия“ и потвърждава „непоколебим ангажимент“ за реинтеграцията на Крим в Украйна.

Тази харта „убеди Русия, че трябва да атакува или да бъде атакувана“, пише г-н Гуайно. „Това е неизбежният процес от 1914 г. в цялата му ужасяваща чистота”.

Това е верен преразказ на войната, която президентът Владимир Путин твърди, че води. „Имаше постоянни доставки на най-модерна военна техника“, каза г-н Путин на годишния парад на победата на Русия на 9 май, имайки предвид чуждото въоръжаване на Украйна. “Опасността нарастваше всеки ден.”

Дали той е бил прав да се тревожи за сигурността на Русия зависи от гледната точка. Западните новини са склонни да го омаловажават.

Трудният ход на войната в Украйна досега потвърди диагнозата на г-н Путин, ако не държанието му. Въпреки че военната индустрия на Украйна беше важна по времето на СССР, към 2014 г. страната почти не разполагаше с модерна армия. Олигарсите, а не държавата, въоръжиха и финансираха част от милициите, изпратени да се борят с подкрепяните от Русия сепаратисти на изток. Съединените щати започнаха да въоръжават и обучават украинските военни, първоначално колебливо при президента Барак Обама. Модерният хардуер обаче започна да тече по време на администрацията на Тръмп и днес страната е въоръжена до зъби.

От 2018 г. насам Украйна получи произведени в САЩ противотанкови ракети Джавелин, чешка артилерия и турски дронове Байрактар и други оперативно съвместими оръжия на НАТО. Съединените щати и Канада наскоро изпратиха модерни гаубици M777, проектирани от Великобритания, които изстрелват снаряди Екскалибър с GPS насочване. Президентът Байдън току-що подписа закон за пакет от военна помощ на стойност 40 милиарда долара.

В тази светлина подигравката с представянето на Русия на бойното поле е неуместна. Русия не е блокирана от дръзка аграрна държава с една трета от нейния размер; тя се държи, поне засега, срещу модерните икономически, кибернетични и бойни оръжия на НАТО.

И тук г-н Гуайно е прав, когато обвинява Запада в лунатизъм. Съединените щати се опитват да поддържат измислицата, че въоръжаването на съюзниците не е същото нещо като участието в битка.

В информационната епоха това разграничение става все по-изкуствено. Съединените щати предоставиха разузнавателни данни, използвани за убиване на руски генерали. Предоставиха информация за насочване, която помогна за потопяването на руския черноморския ракетен крайцер “Москва” – инцидент, при който загинаха около 40 моряци.

А Съединените щати може би играят още по-пряка роля. В Украйна има хиляди чуждестранни бойци. Един доброволец говорещ пред Канадската радио-телевизионна корпорация този месец за битки заедно с „приятели“, които „идат от морските пехотинци, от Щатите“. Точно както е лесно да се премине границата между това да бъдеш доставчик на оръжия и да си боец, така е лесно да се премине границата от водене на прокси война до водене на тайна война.

По по-фин начин, страна, която се опитва да се бори с такава война, рискува да бъде изтеглена от частично в пълно участие чрез силата на моралните разсъждения. Може би американските служители оправдават износа на оръжие по начина, по който оправдават бюджетирането му: То е толкова мощно, че е възпиращо. Парите са добре похарчени, защото купуват мир. Ако обаче по-големите оръжия не успеят да разубедят, те водят до по-големи войни.

Шепа хора загинаха при руското превземане на Крим през 2014 г. Но този път, съпоставени по оръжия — и дори превъзхождащи в някои случаи — Русия се върна към война на бомбардировки, която прилича повече на Втората световна война.

Дори и да не приемем твърдението на г-н Путин, че въоръжаването на Украйна от Америка е причината войната да се случи на първо място, това със сигурност е причината войната да приеме кинетичната, експлозивна, смъртоносна форма, която има. Нашата роля в това не е пасивна или случайна. Дадохме на украинците причина да вярват, че могат да надделеят във война на ескалация.

Хиляди украинци загинаха, които вероятно не биха, ако Съединените щати бяха останали настрана. Това естествено може да създаде у американските политици чувство за морално и политическо задължение – да се запази курса, да ескалира конфликта, да се отговори на всeки ексцес.

Съединените щати показаха, че не само са предразположени да ескалират, но и са склонни. През март г-н Байдън се позова на Бог, преди да настои, че Путин „не може да остане на власт“. През април министърът на отбраната Лойд Остин обясни, че Съединените щати се стремят „да видят Русия отслабена“.

Ноам Чомски предупреди срещу парадоксалните стимули на подобни „героични изявления“ в интервю през април. „Може да изглежда като имитации на Уинстън Чърчил, много вълнуващо“, каза той. „Но това, до което се превеждат, е: Унищожете Украйна.

По подобни причини предложението на г-н Байдън да бъде съден Путин за военни престъпления е акт на абсолютна безотговорност. Обвинението е толкова сериозно, че веднъж отправено, обезкуражава сдържаността; в края на краищата, лидер, който извърши едно зверство, е не по-малко военен престъпник от този, който извърши хиляда. Ефектът, търсен или не, е да се изключи всяко прибягване до мирни преговори.

Ситуацията на бойното поле в Украйна еволюира до неудобна фаза. И Русия, и Украйна претърпяха тежки загуби. Но всеки е постигнал и печалби. Русия има сухопътен мост към Крим и контролира някои от най-плодородните земеделски земи и енергийни находища в Украйна, а през последните дни запази инерцията на бойното поле. Украйна, след стабилна защита на своите градове, може да очаква допълнителна подкрепа, ноу-хау и въоръжение от НАТО – мощен стимул да не прекратява войната скоро.

Но ако войната не приключи скоро, опасностите ѝ ще се увеличат. „Преговорите трябва да започнат през следващите два месеца“, предупреди миналата седмица Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ, „преди това да създаде сътресения и напрежение, които няма да бъдат лесно преодолими“. Призовавайки за връщане към статуквото преди войната, той добави: „Преследването на войната отвъд тази точка няма да е свързано със свободата на Украйна, а нова война срещу самата Русия.

В това г-н Кисинджър е на същата страница като г-н Гуайно. „Да направиш отстъпки на Русия би означавало да се подчиниш на агресия“, предупреди г-н Гуайно. „Да не направиш такъв, би означавало да се подчиниш на лудост.”

Съединените щати не правят отстъпки. Това би било загуба на достойнство. Идват избори. Затова администрацията затваря пътищата за преговори и работи за засилване на войната. Ние сме вътре за да спечелим. С течение на времето огромният внос на смъртоносни оръжия, включително това от новоразрешените 40 милиарда долара, може да изведе войната на различно ниво. Президентът на Украйна Владимир Зеленски предупреди в обръщение към студенти този месец, че предстоят най-кървавите дни на войната.