Източник: Дейвид Сакс , списание The American Conservative: Should America Go All In on Ukraine?
Превод: Георги Чанков
( ол-ин: термин от покера, представлява залагане на всичките чипове на една ръка – бел.прев.)
Cъщите медийни източници, които ни казват, че Путин е луд, сега ни уверяват без никакво осъзнаване на противоречието, че той никога не би използвал тактически ядрени оръжия за да избегне пълно поражение в Украйна. „Не позволявайте на Путин да ни блъфира“, призова Макс Буут, образец за ястребовото погрешно мислене на неоконсерваторите, още откакто ни докара да започнем войната в Ирак с лъжи за Оръжия за Масово Унищожение и връзка на Саддам с 11 септември. След като сгреши за толкова много през последните двадесет години, човек би очаквал повече смирение и по-малко увереност от Буут, когато той уверено отхвърля ядрената заплаха на Путин. Но във Вашингтон неоконсерватизмът означава никога да не трябва да казваш, че съжаляваш.
Неоконите не са единствените гласове в медиите и академичните среди, които безгрижно ни уверяват, че Путин блъфира. Бившият посланик на САЩ в Русия, сега професор в Станфорд- Майкъл Макфол, замаян от успеха на украинската контраофанзива заяви, че това е моментът САЩ „да влязат изцяло“ в Украйна с „повече и по-добри оръжия и повече, и по-добри, санкции.” Очевидно той също отхвърля ядрената заплаха.
Чарлз Пиърс подигра Путин в Esquire като каза, че „той е решил се прави на мъжкаре за пред обществеността“ и „речта му мирише на монументален блъф“. Колумнистът на Philadelphia Inquirer Труди Рубин отхвърли заплахата, като призова Запада да ескалира подкрепата си за Украйна пишейки, че „Путин и неговият кръг често са отправяли ядрени заплахи през последните години – и те винаги са били блъф“. Майкъл Кларк, професор по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон каза пред NBC News, че Путин „удвоява залога, защото губи във военно отношение… Той казва: „Това не е блъф“, което показва, че е“.
Заградени сред високите стени на медиите, академията или правителствената бюрокрация, повечето от тези коментатори никога не са заемали позиция, която изисква сериозно поемане на риск. Те не са извършили анализ на разходите и ползите или дори изиграли ръка на покер с високи залози. Въпреки това те твърдят, че знаят точно какви карти държи Путин и как ще ги изиграе. Интелигентните покер играчи разбират, че не могат да знаят точно ръката на опонента си, така че се стремят да го поставят на набор от възможности и след това да преценят дали предишните им действия разказват история, по-съвместима със силна ръка или блъф.
Каква история разказва Путин за Украйна? От 2008 г. Москва предупреждава, че приемането на Украйна в НАТО е неприемлива червена линия за руската сигурност, защото означава американски войски, оръжия и бази директно на най-уязвимата им граница. Настоящият директор на ЦРУ Бил Бърнс, който беше наш емисар в Москва по това време, предаде тези опасения обратно на Вашингтон в своята вече известна грама Не Означава Не. От тогава Путин и неговият външен министър Сергей Лавров многократно са предупреждавали, че Москва разглежда оръжията на НАТО в Украйна, най-вече американските ракетни системи, способни да ударят Москва за минути, като екзистенциална заплаха. Путин многократно предупреди, че ще нахлуе в Украйна, ако опасенията му за сигурността не бъдат разгледани и наистина го направи, когато не бяха. Това решение беше неморално, престъпно и варварско, но не беше акт на блъфьор.
Путин се е доказал като безмилостен, пресметлив убиец когато е заплашен, както свидетелства броят на опонентите на Путин и бившите му съюзници, които мистериозно загинаха, падайки по стълби или от прозорци или поради неволно поглъщане на редки отрови. Докато Байдън и Запада увеличават натиска, Путин е изправен само пред по-големи заплахи за оцеляването си. Хардлайнерите в Русия вече смятат, че той е водил тази война с недостатъчно войски, оръжия и свирепост и смятат частичната мобилизация на 300 000 войници за полумярка. Пълното поражение на Русия в Украйна, както го вижда Запада, означава не само връщане към границите от 23 февруари, но и връщане на Крим, който е дом на масивната руска военноморска база в Севастопол и нейния Черноморски флот. Путин вероятно ще бъде изправен пред насилствен преврат ако приеме такова поражение и следователно ще има стимул да използва всяко оръжие с което разполага, за да го предотврати.
Но може би най-добрата причина да мислим немислимото относно ядрената употреба в Украйна е, че нашите собствени лидери са използвали тези оръжия или са били готови да ги използват поне в три отделни случая. Ние все още сме единствената страна в света, която е употребила ядрени оръжия в разгара на война. Изправен пред алтернативата на кървава сухопътна инвазия, която може да струва живота на стотици хиляди американски войници, президентът Труман реши да хвърли две атомни бомби върху Япония. Сигурен съм, че това е избор, който го е преследвал до смъртта му, но въпреки това е избор, който сметнахме за рационален и дори оправдан, предвид обстоятелствата.
Пет години по-късно генерал Дъглас Макартър се застъпи за използването на двадесет до тридесет атомни бомби за спечелване на Корейската война. Той планира да попречи на Китай да нахлуе отново от север, като облъчи границата толкова напълно, че нахлуваща армия да не може да я пресече безопасно в продължение на половин век или повече. Някои може да възразят, че Макартър е изгубил сюжета, но той беше най-уважаваният човек в Америка, когато Труман го уволни. В резултат на това рейтингът на Труман пада толкова ниско, че той не може да се кандидатира за преизбиране през 1952 г. Ясно е, че не всички смятаха идеите на Макартър за откачени.
По време на Кубинската ракетна криза през 1962 г. нашите генерали представиха на президента Кенеди планове за удари по руски ракетни инсталации в Куба и по-широки планове за ядрена война с Русия, ако те отвърнат. За щастие JFK притежаваше хитър и хладнокръвен темперамент и осъзнавайки ужасните последици от това, което му предлагат им се противопостави. Вместо това той изпрати брат си Боби да започне преговори със Съветския съюз. Боби сключи тайна сделка, според която изтеглихме нашите ракети Юпитер от Турция в замяна на това Съветите да изтеглят своите ракети от Куба. JFK отрече да е направил танто за танто, когато бе предизвикан от военните и разгорещените конгресмени, но той спаси света от възможно унищожение.
Ако нашите генерали бяха готови да използват ядрени оръжия за да спечелят войни, да спасят живота на нашите войници и да попречат на съсед да се присъедини към враждебен военен съюз, наистина ли е толкова немислимо Путин да стигне до подобнo решение, особено ако бъде притиснат в ъгъла?
Това не е най-вероятният сценарий. Путин има други възможности, както показва частичната мобилизация и има още междинни стъпала по ескалаторната стълба, преди човек да стигне до Страшния съд. Все пак ядрената употреба е в обхвата на възможните резултати, ако този конфликт продължи да ескалира. Парадоксално, колкото повече Западът успява да отслаби Путин и Русия в Украйна чрез конвенционални оръжия, толкова по-голям е рискът руснаците да прибегнат до неконвенционални оръжия.
Защо военните ястреби и техните медийни съюзници биха искали да омаловажат ядрената заплаха? Защото ако рисковете бяха напълно артикулирани, американският народ със сигурност щеше да се запита защо Съединените щати ефективно са се превърнали в съвоюваща страна в прокси война срещу Русия. Може да не натискаме спусъците, но ние въоръжихме и обучихме украинската армия, разполагаме с командоси на място, които координират потока от оръжия и разузнаване, осигурихме артилерийско насочване, за да убият руски генерали и да потопим руския флагман „Москва“ и проведохме планиране на последното украинско контранастъпление. И вместо да правят това тайно според правилата на Студената война, служителите на администрацията продължават да се хвалят за това което правят, междувременно осигурявайки по-строг надзор на операциите и все по-напреднали оръжейни системи.
Путин вижда всичко това и прави не съвсем необоснованото заключение, че Западът вече е във война с Русия. Трябва поне да сме наясно с потенциалните последствия. В покер терминологията това не е фрийрол.
Макс Буут има аргумент относно ядреното изнудване: „Ако Западът се поддаде на ядреното му изнудване, какво ще го спре да обяви утре, че Киев също е руска територия (в което той ясно вярва)? Или Талин? Или Тбилиси? Или дори Варшава или Хелзинки? Не можем да живеем в свят, в който зъл диктатор може да прекроява международните граници по желание със заплахи за ядрено унищожение.”
Да оставим нелепата си теория за доминото на неоконсерваторите (ако не друго, войната в Украйна доказва, че армията на Путин едва може да функционира отвъд непосредствените си логистични връзки с Русия), Бут е прав, че не можем да се свием пред заплахите на Путин. Войната и умиротворяването обаче не са единствените ни възможности. Путин остави отворена празнина в речта си за дипломатическо решение, като похвали турските мирни усилия, които изглежда дадоха плодове преди Борис Джонсън да ги осуети. САЩ биха могли да съживят подобна сделка: украински неутралитет в замяна на западни оръжия и гаранции за сигурност и референдум, проведен под егидата на мироопазващи сили на ООН и наблюдатели на изборите, за да се определи съдбата на Крим и Донбас.
Путин твърди, че фалшивите референдуми, които той провежда в четири окупирани региона на Украйна, са за поддържане на принципа на самоуправление. Това е смехотворно, но защо не използва думите му срещу него, като предложи свободни и честни референдуми под егидата на ООН предизвиквайки го да възрази? Подобно дипломатическо предложение не би представлявало умиротворяване, а по-скоро принцип на самоопределение. Ако САЩ наистина водят глобална борба между демокрацията и автокрацията, както постоянно ни казва администрацията, как можем да откажем демокрацията за хората в Крим или Донбас?
Дълбоко безотговорно е да не опитаме с дипломация, когато залозите са толкова високи. Както колегата на Макс Буут от Вашингтон Поуст Дейвид Игнатиус призовава в последната си колонка, администрацията трябва да „изучи кубинската ракетна криза“ за уроци по Украйна. Но както обсъдихме, ключовият урок от тази криза беше да се избягват военните съвети на ястребите и да се търси компромис зад кулисите. Вместо да се опитаме да го направим, ние продължаваме да отхвърляме опасенията на Москва за сигурността като преувеличени, невалидни или просто претекст за военна агресия. Русия по същия начин пренебрегна опасенията ни за сигурността в началото на кубинската ракетна криза. За щастие нашите лидери през 1962 г. продължиха да се опитват да намерят дипломатическо решение и намериха креативен начин за сключване на сделка.
Вашингтон играе покер с високи залози срещу противник, който току-що е заявил желанието си да влезе ол-ин. Готови ли сме да направим същото, както насърчава професор Макфол? Силните покер играчи знаят как да контролират размера на залога, за да избегнат нежелано решение за всичките си чипове. Моментите ол-ин създават ненужна вариация за превъзходен играч, който е в добра позиция да спечели с течение на времето. Ние сме този превъзходен играч и времето е на наша страна. Ако сме изправени пред екзистенциална заплаха за нашата собствена сигурност, може да сме готови да поемем повече риск, но ние не сме изправени пред такава заплаха.
Няма смисъл САЩ да играят за всички чипове за регион Донбас, който нито един американски президент досега не е твърдял, че представлява жизненоважен интерес. Рискуването на Трета световна война с отчаян противник с ядрено оръжие, без да са заложени жизненоважни интереси на сигурността, без да са изчерпани всички дипломатически възможности, не е добър контрол над залога. Всъщност това дори не е покер. Това е руска рулетка.