Paul Krugman, The New York Times

Европа отърва куршума в неделя. Объркващи много прогнози, гръцките избиратели категорично подкрепиха отхвърлянето от тяхното правителството на исканията на кредиторите. И дори най-ревностните поддръжници на Европейския съюз следва да издишат въздишка на облекчение.

Разбира се, това не е начина, по който кредиторите искат да гледате на нещата. Тяхната история, повторено от мнозина в бизнес пресата, е, че провалът на опита им да тормозят Гърция в мълчаливо съгласие беше триумф на ирационалност и безотговорност над солиден технократски съвет.

Но кампанията на тормоз – опитът да се тероризират гърците, като отрежат банково финансиране и заплахата от общо хаос, и всичко това с почти явната цел да прогонят текущото ляво правителство извън офис – беше срамен момент в една Европа, която претендира да вярва в демократичния идеал. Би се създал ужасен прецедент, ако тази кампания беше успяла, дори и ако исканията на кредиторите имаха смисъл.

Нещо повече, те нямаха. Истината е, че в Европа самозваните технократи са като средновековни лекари, които настояват за кървене на пациентите си – и когато лечението прави пациентите болни, поискаха още повече кървене. Гласуване с “да” в Гърция би осъдило страната на години повече страданието под политики, които не са работили и в действителност, като се има предвид аритметиката, не могат да работят: строгите икономии вероятно свиват икономиката по-бързо, отколкото намаляват дълга, така че всичкото страдание е безпредметно. Убедителната победата на “не” страна предлага най-малко шанс за бягство от този капан.

Но как може да се управлява това бягство? Има ли някакъв начин за Гърция да остане в еврото? И е желателно ли е изобщо?

Най-непосредствения въпрос включва гръцките банки. В очакване на референдума, Европейската централна банка отсече техния достъп до допълнителни средства, за да помогнете да се насъбере паника и принуди правителството да наложи неработен ден за банките и капиталови контроли. Централната банка е сега изправена пред неудобен избор: ако поднови нормално финансиране ще се получи като признание, че предишното замразяването бе политическо, но ако това не стане то на практика ще принуди Гърция да въведе нова валута.

Конкретно, ако парите не потекат от Франкфурт (седалището на централната банка), Гърция няма да има друг избор, освен да започне да плаща заплати и пенсии с i.o.u.s (i owe you – “аз ти дължа” бел. пр.), което ще е де факто паралелна валута – и които скоро може да се превърнат в новата драхма.

Да предположим, от друга страна, че централната банка се възобнови нормалното кредитиране, както и банковата криза се облекчи. Това все още оставя въпроса за това как да се възстанови икономическия растеж.

В неуспешните преговори, които доведоха до референдума в неделя, централния деликатен момент е търсенето на Гърция за постоянно облекчаване на тежестта на дълга, за да се отстрани облакът, надвиснал над икономика им. Тройката – институциите, представляващи интересите на кредиторите – отказаха, въпреки че вече знаем, че един от членовете на тройката, Международния валутен фонд, е заключил, независимо, че дългът на Гърция не може да бъде платен. Но ще преразгледат ли позицията си се сега, когато опитът им за изтласкване на управляващата лява коалиция от власт се провали?

Нямам представа – и във всеки случай сега има силен аргумент, че гръцкото излизане от еврото е най-добрия от лоши варианти.

Представете си за момент, че Гърция никога не бяха приели еврото, че е просто фиксиран стойността на драхмата по отношение на евро. Какво би казвал основния икономически анализ, че трябва да направя сега? Отговорът, предимно, ще бъде, че той трябва да девалвира – нека стойност драхмата е падне, както начина за насърчаване на износа и начин за измъкване от цикъла на дефлация.

Разбира се, Гърция вече не разполага със собствена валута и много анализатори твърдяха, че приемането на еврото е необратим ход – в края на краищата, всеки намек за излизане от еврозоната ще запали опустошителни банкови тегления и финансова криза. Но в този момент финансовата криза вече се е случила, така че са платени най-големите разходи за излизане от еврозоната. Защо тогава да се вземат ползите?

Би ли гръцкото излизане от еврозоната проработило, както изключително успешената девалвацията на Исландия през 2008-09, или изоставянето на Аржентина на неговия едно-песо-за-долар в 2001-02? Може би не – но помислете за алтернативите. Освен ако Гърция получи наистина сериозно опрощаването на дългове, а вероятно дори и тогава, напускането на еврото предлага единствения правдоподобен маршрут за бягство от безкраен икономическа кошмар.

И нека да е ясно: ако Гърция напусне еврото в края на краищата, това няма да означава, че гърците са лоши европейци. Проблемът на дълга с Гърция отразява безотговорно отпускане, както и безотговорното вземане на кредитиране, и във всеки случай гърците са платили за греховете на правителствата си много пъти. Ако те не могат да справят с общата европейска валута, то е защото общата валута не предлага облекчение за страните в беда. Важното сега е да направи каквото е необходимо, за да се сложи край на кървенето.