В отговор на статията в Терминал 3: Успешната операция, спасеният журналист и вечните опорки.

Потърсиха мнението ми за тая помия затова нека разгледаме цялото чудо.

Убийствата на руски журналисти, дисиденти и опозиционери не са тайна – от отровения с полоний Литвиненко, през убитата журналистка Анна Политковская и застреляния пред Кремъл Борис Немцов, пребития до смърт Сергей Магнитски до опита за отравяне на Сергей Скрипал – случаите са много, повечето имат фатален край и макар Русия да понася критики и дипломатическа реакция, то изглежда това не я трогва достатъчно, защото убийствата продължават.

Започваме бавно.

Тази седмица обаче историята се разви по друг начин. Мишената оцеля, организаторите на покушението са заловени и връзките им с руските служби разобличени. Това е история за победата на Украйна и руския журналист Аркадий Бабченко.

И тука вече се подкарваме. Кой е заловен не е ясно, връзките с “руските служби” по никакъв начин не са разобличени – де факто почти нищо не се знае и никакви доказателства не са представени – ама човека пише за нещата като факт… Важното е, че има “победа на Украйна“!

Днес тя понася критики – тъй като ден по-рано, за да извършат успешно операцията, украинската власт съобщи, че той е бил успешно убит.

Ами да. Начина по който се развиха нещата бе извънреден и предполага извънредни обстоятелства. Поне до момента обаче доказателства, че критиката е била незаслужена не бяха представени.

На следващия ден украинските служби излязоха на пресконференция – обявиха, че всъщност Бабченко не е мъртъв, а целта на операцията е била да заловят извършителя на покушението и организаторите – руските служби, които са му платили $40 000, а след Бабченко той е планирал да отнеме живота и на други.

Активно мероприятие, wink, wink, nudge, nudge.

Бабченко също се появи на пресконференцията – трябваше, казаха украинските служби, да направят така, че да изглежда, че опитът за убийство е бил успешен, за да заловят посредника, който е платил на убиеца.

“Казаха службите”- добре – журналист би искал доказателства.

Тези, които казват, че това е фалшива новина и дезинформация – пропускат основния факт – ден по-късно службите казаха истината.

Я пак? Кой каза, че са казали истината? Каква е причината да вярваме на “службите”? Каква част от истината са казали, каква част са скрили? Няма значение. Важното е да не “пропуснем основния факт”…

Руската пропаганда произвежда ежедневно фалшиви новини и манипулации, които целят да създадат изкуствена реалност. Те имат цели медии и говорители, които никога не казват истината, а продължават все по-настоятелно и по-настоятелно да изкривяват реалността.

То не е само руската пропаганда. И анти-руската пропаганда…

Акцията на украинските служби  по никакъв начин не може да се сравни с тази мащабна пропагандна кампания – те съобщиха една невярна информация с цел да заловят престъпници, чиито кукловоди организират множество покушения – и ден по-късно излязоха да съобщат истината. Разбрали за готвеното покушение, те не само са предупредили и спасили Бабченко, но и нанесоха удар над Русия.

Пропагандата МИ е много по-добра от пропагандата ТИ! Важното е, че “нанесоха удар над Русия” – повече не ви трябва да знаете!

Украинските служби успяха да надвият руските. За последните – поредното успешно убийство сега е провал, а критикът на Кремъл остана жив. Един украински депутат заяви, че ходът е нещо, което Шерлок Холмс би направил.

С риск да се повторя не е ясно кой е замесен и по какъв начин… Но за целите на тая “статия” руските служби бяха надвити!

Важно е и да се отбележи друго. Хибридните войни, ботове, тролове и телевизионни мислители така и така говорят как всичко винаги е манипулация – от отравянето на Сергей Скрипал до кацането на луната на американците. От този толкова опасен кемтрелс до това как Джордж Сорос и Хилъри Клинтън се събират всяка седмица заедно с Марк Зукърбърг и Ангела Меркел и решават да ударят по някой процъвтяващ руски бизнес.

Един параграф присмех за разкош!

Който търси истината, ще я намери, защото, както доказва този случай – тя винаги излиза, когато целта на една държава и нейните служби е да хващат лошите, а не системно да насаждат лъжи, подкрепящи геополитическите им амбиции.

Нищо не “доказва този случай”… Освен, че на автора му липсва достатъчно разум за да откаже да сложи името си до този материал. Забавното в случая е, че авторът – като дете с леко забавяне в развитието си, което още не е разбрало, че всички вече играят следващата игра – е  успял да се изолира в категория сам за себе си. Потърсете в интернет и ще видите почти всичко написано с поне някаква доза здравословен скептицизъм… Не и от нашия човек. Нещото, което е написал е толкова лошо, че изостава от почти всички, които сигурно се ласкае да нарича колеги.

Сериозно, без да претендирам за изчерпаемост бих казал, че ще ви е трудно да намерите по-лош прочит на темата.

А който търси оправдания, за да бъде апологет на Путиновия режим – то той винаги ще намери такива, и без този случай, и без да са основани на факти, и без да е нужно дори да звучат достоверно.

Ах, да, нека не пропуснем да се сложим етикета на всеки, който би имал безочието да предизвика официалната линия.

Историята „Бабченко“ е история на успеха и спасения живот. За съжаление, невинаги това е завършекът – за съжаление, хора като Борис Немцов не успяха да бъдат спасени.

Може и така да е – но засега не знаем – и точно за това става дума!

Само за сравнение вижте истински журналисти, с истински ангажимент към сигурността на журналистите по света, как се отнасят към темата. Може и да са “апологети на Путиновия режим”, а може и просто да разбират, че стремежа ни към истината ни прави по-силни, а не умението ни по-ефективно да омаяме вече омаяната популация.

Committee to Protect Journalists – The many questions about Arkady Babchenko’s staged murder in Ukraine

What we want to know:

  • How imminent and credible was the alleged threat to Babchenko’s life?
  • What evidence does the SBU have that the Russian security service orchestrated the alleged assassination plot?
  • What evidence does Ukraine have against the alleged organizer and alleged contract killer?
  • Who is the alleged mastermind of the plot?
  • What is the identity of the alleged organizer in custody?
  • What is the identity of the alleged contract killer? Where is he?
  • Why did the SBU need to go to the extreme measure of announcing Babchenko’s murder in order to stop the alleged plot and arrest the alleged organizer?
  • Who in the Ukrainian government was aware of the operation?
  • Why did authorities publicly blame the Russian security services for the alleged assassination plot prior to completing an investigation and charging the suspected plotters?
  • How much did Babchenko know of the alleged threat on his life, and to what evidence was he privy?
  • How much did Babchenko’s wife know, and when?

What are the potential press freedom implications?

These depend on the answers to the questions above, which is why CPJ has not yet taken a position.

We are greatly relieved that Babchenko is alive. We recognize that Babchenko participated in the ruse and said he would not be alive without the SBU’s intervention.

At the same time, this extreme action by the Ukrainian authorities has the potential to undermine public trust in journalists and to mute outrage when they are killed. CPJ takes a dim view of law enforcement impersonating the media, but the parallels in this case are not yet fully known.

What is known is that the Ukrainian government has damaged its own credibility. And given the SBU is an intelligence agency, which engages in deception, obfuscation, and propaganda, determining the truth will be very difficult.